Великата седмица – Български традиции

Великата седмица се наричат дните от Връбница до Великден и тя се известна още като страстна седмица. Всеки от тези дни се назовава велик, защото е изпълнен с много страдания и обичаи. Празничната подготовка на Възкресение Христово е строго определена по дни.
Първите дни - понеделник , вторник и сряда са наречени за почистване на къщата, миене и къпане на децата, което се прави за здраве. В срядата не се работи женска работа, т.е на се тъче, на се преде, не се шие.

Велики четвъртък

На Велики четвъртък жените боядисват яйца. Първото се прави винаги червено. С него се потъркват бузките на децата, за да са здрави и червени. Вярва се, че великденското червено яйце е лековито, може да разваля магии и да се бае с него. Едно от яйцата се оставя пред иконата за през цялата година. Великденските яйца или "перашки", както им казват в Западна България се ядат до Спасовден.

Боядисването на яйцата се извършва от стопанката на къщата и докато не свърши с червената боя трябва да е сама. На този ден момите пишат яйцата. Писаното яйце е възпято в нашите песни. Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката освен вещината си е изляла още и сърцето и чувствата си. Много от тия криволички и венчета символизират радост, любов, уважение, здраве и т.н. Докато се пишат тези яйца, момата някога е пеела песни, посветени на нежна и искрена любов към бъдещия или настоящ съпруг. Има специални инструменти за писането на яйцата - "кезапа","витриола", перо от орел. Те се топят в разтопен восък и с него се изписва яйцето след това се пуска в боята, там където се били шарките от восъка, остават бели следи и така става писаното яйце.

Този ден са тачи за предпазване от градушка, затова жените не работят, а мъжете не орат. Същите забрани се отнасят за следващите шест четвъртъка (до Спасовден).

Църковен празник: Според Църковните обичаи на този ден се извършва Тайната вечеря на Христос и 12-те апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда. След тази вечеря по време на молитва идват войници и Христос е хванат. Свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Велики петък

Сутринта на Велики петък Христос е разпънат на кръста. Този де се нарича още разпети петък. По време на богослужението този ден от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста и се извършва опелото му. Вечерта се обикаля с нея около храма и символично се извършва погребението на Христос. На този ден стопанките замесват и приготвят козунаци и великденски сладки.

Обредна трапеза: Обредните Великденски хлябове са също така разнообразни и с различни шарки като тези на Бъдни вечер.

Велика събота

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гроба на починали близки . На тях се раздават бпоядисани яйца, жито и хляб. На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът.Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.

Църковен празник: На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отиват на гроба на Христос, намират го празен и пред тях се явява ангел, който им съобщил, че Христос е възкръснал.